Вчерашният петък 3ти октомври за мен беше троен петък 13ти. Да започнем от сутринта... Ставам аз в 5:00 часа да реша още една, две задачки за контролното по математика, реших ги да... но грешно и още повече се обърках. По едно време поглеждам часовника и какво да видя... имам 15 минути да стигна до училище, от които 5 отделих за търсенето на моята гривничка - без нея на контролно не влизам... Но уви гривничката я няма никъде... Да, най-после реших да тръгна без нея, а какво стана-няма ми го и горнището. Облякох първия суичър, който намерих... Кактро и да е, ето че след това вече бях закъсняла за първия час, но за късмет имах физическо, а господина много ме уважава-както и аз него... Колкото и да се уважавахме, трябваше рано, рано в 8 часа да бягам 50м, 300м и да скачам дълъг скок, там не показах кой знае какви постижения, защото всичко това само за 10 мин е доста изморяващо... Ето че дойде и време за контролно... В момента, в който влезе госпожата, всичко ми се изтри, не знам зашо така, но е много гадно. От 5 задачки направих 3, и тук не показах много от уменията си... Ако забелязвате само лоши неща за сега... Ето и продължението... По български на теста от 20 въпроса само 1 грешен за което много се зарадвах, но какво да видя-отдолу пише "мн.добър 5", в оценката влизало и есето, а с госпожата по български изобщо не можем да се разберем, и та ми е "офъкала" оценката заради есето... а за първи път бях писала толкова много и толкова съдържателно... 1 то4ка ме делеше от отличната оценка, жива и здрава да е... все някой ден ще я пише! Него ден пък момчето с което бяхме дожурни беше болно... аз останах сама да върша тежката работа... ето че се прибрах много гладна... пилешкото, с което планувах да обядвам беше се изпарило от хладилника... а магазина е на цели 2 мин път... Наядох се по някакъв начин и легнах да си почина... заспала съм :) Събуждам се гледам часа 16:59, реших да погледна дали някой ме е търсил... гледам смс с текст "в 17:00 пред недка" Недка е една жена, която държи магазин и винаги се срещаме с приятелката ми там.... докато се оправя тя стигнала до нас... милата тя :) излязохме уж имахме много задачи за вършене, "бихме им шута" и газ на кафе... там пък бившото ми гадже, а неговото по бивше на друга маса... както влязох така и излязох.... помотахме се още малко и отидохме на същото кафе, като бяхме сигурни, че вече ги нямаше.... и наистина така стана... но за сметка на това след като станахме го видях още поне 5 пъти... а всеки път като го видя е съпроводен с много гняф и еуфория :) ужасен ден... не пожелавам такъв дори на най-големия си враг, а аз врагове нямам :) 
P.S.: още гривничката не излезе от никъде, а беше доста скъпичка ;(